Най-доброто предстои, казва една реклама. Чудя се, какво ли добро може да предстои тази година на олимпийските игри в Пекин и изобщо ще има ли такова чудо – олимпийски игри. Протестите в подкрепа на Тибет, съпътстващи олимпийския огън внасят доста съмнения. Reporters Without Borders са подели една световна кампания, подкрепена и от всички поддръжници на тибетската кауза. Може би сте гледали „Седем години в Тибет”...може би ще разберете защо...Над 1 милион загинали след китайското нахлуване до днес трябва да се смята за геноцид. Ще прибавя и културен геноцид. Децата в училищата учат китайски. А родния им език? Това много ми прилича на нещо нашенско – българския език да не се изучава, той сигурно ще се предава от уста на уста, като в едно друго време в нашата страна. Имам предвид турското робство, или османското присъствие, както е по-смекчения вариант да се нарича петвековния период от българската история. Пак правя аналогия с нашата история – трябва ли тибетците – изгнаници да чакат пет века, за да видят независимост и свободна държава! То и ние колко сме свободни, един сложен въпрос...

Наистина Националните олимпийски комитети на 205 страни, гласуваха „за” участие на Игрите, дори Франция се отказа от евентуален бойкот. На запалването на огъня на 24 март Жак Рог каза: “Игрите не могат да се провеждат в атмосфера на насилие”. Това наистина е така, олимпийската история обаче, помни много насилие от 1896 до сега.

 За пръв път щафетата с олимпийския огън преминава през различни точки на света през 1936 г. преди игрите в Берлин. Два пъти и през България, но тази година носи само опустошения, смърт, разруха. Няма го мирното послание на най-големия спортен форум.

Не искам да си представям какво чувстват атлетите, които се подготвят 4 години, но тоталното безучастие на света пред потъпкването на човешките права, трябва да се промени!